Проектът „Медийната система и журналистическата култура в България“ беше представен на научна конференция в Дубровник

Бисера Занкова

От 12 до 16 април 2021 г. Международният университетски център в Дубровник (IUC, DUBROVNIK) организира традиционното училище за докторанти и научно-изследователска конференция по темата за сравнение на медийните системи в бившите социалистически страни. Съорганизатор на събитието беше европейската мрежа на комуникационните и медийните специалисти ECREA CEE Network. Участваха известни и уважавани експерти по политически науки, медии и комуниикации като проф. Паоло Манчини, проф. Жринка Перушко, проф. Хелмут Шерер, проф. Миклош Шукош и други. Поради пандемията логично курсът и конференцията се проведоха онлайн.

Двете прояви в Дубровник се проведоха във време, когато нараства необходимостта да се направи научно-изследователска равносметка на медийните промени в страните от Централна и Югоизточна Европа повече от 30 години след падането на комунистическите режими и началото на демократичното развитие в региона. Периодът на прехода е исторически факт, но първоначалният критичен момент на рухване на авторитарния социализъм беше използван по различен начин и с намесата на различни участници, държави или институции, за да се стигне съответно и до различни политически, икономически и социални резултати. Бившите социалистически страни създадоха разнообразни демократични обществени модели и медии. В някои от новите демокрации настъпи и авторитарно отстъпление от заявените първоначално ценности като следствие от политическите и социалните трансформации на прехода. Тези радикални обрати карат учените в Европа да продължават да изследват променливата крива на медийния пейзаж в централно и източноевропейските страни и да търсят обяснение за развилите се процеси.

Ако се сравнят отделните характеристики, представени от изследователите, картината на медийните системи изглежда доста пъстра. Въпреки че има предложения за класифицирането им, самото понятие медийна система в действителност никога не е било дефинирано. Без такова определение обаче показателите на анализа на медийната система стават повече или по-малко субективни и произволни. Според проф. Шерер, Университет по музика, драма и медии в Хановер, в обхвата на изследванията липсват Интернет, социални медии, междуличностните медийни комуникации, медиите за забавление и особено медийната инфраструктура. Той представи и определение за медийна система като сбор от инфраструктурни, икономически, правни и политически особености, чрез които се активира и оформя обществената комуникация. Едни от главните препятствия за обективното изследване на тези въпроси са, че данните често не са налични, данните от различни източници не са сравними, произходът на данните често е неясен, а в авторитарните държави не можем да вярваме на информацията, предоставяна от правителствата. В своя доклад проф. Перушко от Университета в Загреб подчерта, че сред нововъзникващите постсоциалистически демокрации наблюдаваме различни пътища на развитие и резултати по отношение на независимостта на медиите. Според нея причинните конфигурации, които оказват влияние върху съвременните медийни системи, са подвластни на longue durée и въздействията ни връщат както към периода на модернизация на страните, така и към периода на социализма. Теоретичният подход, който Перушко и нейният екип използват, се основава на историческия институционализъм, в който се пресичат три полета на властта (политическо, социално-икономическо и културно-символично), с набор от измерения, познати от теорията на Халин и Манчини за трите вида медийни системи – средиземноморски (поляризирано-плуралистичен), северно-централноевропейски (демократично-корпоратистки) и северноатлантически (либерален) със съответните необходими допълнения. Беше изтъкнато, че не е необходимо да се класифицират медийните системи, по-важно е да се изучат условията, защо те са такива каквито са, но историческата перспектива остава централна.

Категорията национални казуси, от които могат да се извлекат общи тенденции за развитието на медите в Централна и Източна Европа включваше доклада на доц. д-р Миклош Шукош от Университета в Копенхаген за пропагандната държава на Орбан и атаките срещу демократичните медии: „longue durée“ исторически подходи за промяна на медийната система в Унгария. Според д-р Шукош съвременната унгарска медийна система се характеризира с двусекторна структура. От едната страна, е строго контролираният от правителството медиен сектор (пропагандната държава), който е хегемон. От другата, е по-малкият сектор на останалите демократични, независими медии, който се бори за съществуване. Силните традиции на политическата цензура, на медийния контрол и пропаганда; относително малкият размер на образованите публики; и сравнително ограничените медийни пазари характеризират повечето периоди от унгарската медийна история през 19 и 20 в. , а между авторитаризма и феодализирането на подчинените общества има само една стъпка и Унгария е пример за това.

За да бъде този път картината на региона по-пълна, д-р Бисера Занкова, фондация „Медии 21“, представи проекта „Медийната система и журналистическата култура в България (Изследване в светлината на трите модела за отношенията медии – политика на Халин и Манчини)“ , който се осъществява от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в сътрудничество с фондация „Медии 21“. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Първата амбициозна цел на това начинание е да постави българския медиен модел и журналистическата култура като негова неразделна част на географската карта на сравнителните изследвания на световните медийни системи, тъй като този тип изследвания са почти непознати в българското медиазнание.

Тази година докторантите направиха много интересни презентации, някои от които излизаха извън европейската сравнителна рамка, като представиха изследвания, отразяващи медийните тенденции на още два континента Африка и Латинска Америка. Докладът за „пионерната журналистика“ – нова журналистическа форма на комуникация, която преразглежда и представя по нов начин класическата журналистика, открива и ново научно поле. Тази трансформация на журналистиката е тясно свързана с развитието на медийните технологии и все повече се извежда извън утвърдени журналистически организации от участници, които са журналисти, компютърни специалисти, активисти и дори платформи. Освен разширяването на социалните дискурси пионерната журналистика активира по модерен начин, използвайки възможностите на цифровите технологии, комуникацията с публиката.

В заключение може да се обобщи, че срещата, организирана от хърватските ни колеги, беше не само изключително полезна за размяна на мнения и идеи, но тя насочи вниманието на учените към области за бъдещи изследвания и сътрудничество в региона.

Програмата и синопсисите могат да бъдат прочетени на https://iuc.hr/programme/1077

Повече за пионерната журналистика на https://journals.sagepub.com/doi/full/10.1177/1464884919829277