Проектът „Медийната система и журналистическата култура в България (Изследване в светлината на трите модела за отношенията медии – политика на Халин и Манчини )“ беше представен във Факултета по хуманитарни науки на Католическия университет на Португалия. Проектът се реализира от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е финансиран от фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06-Н35б6 - 18.12.2019.

През втората половина на юли 2021 г. доц. Иво Инджов, ръководител на проекта, и д-р Бисера Занкова (президент на фондация „Медии 21“), член на екипа, бяха на краткосрочен изследователски престой в португалския университет по покана на доц. Нелсон Рибейро, декан на Факултета по хуманитарни науки.

Католическият университет на Португалия, наричан и само Católica, е недържавен университет със статус на конкордат, създаден въз основа на споразумение между държавата и Ватикана. Централата му е в Лисабон, има и три филиала: в Порто, Брага и Визеу. Católica е признат за най-добрия португалски университет според класацията на университетите за 2021 г. В него учат над 11 000 студенти и 7 549 аспиранти.

Българският медиен проект е провокиран от установените в различни източноевропейски изследвания значими прилики между „средиземноморския“ медиен модел на Халин и Манчини, към който се причислява и Португалия, и страни от Източна Европа като България. През 2004 г. Халин и Манчини групират медийните системи в Западна Европа и Северна Аверика в „три модела“ (поляризирано-плуралистичен/средиземноморски, демократично-корпоративен/северно-и централноевропейски и либерален/северноатлантически).

В презентацията си д-р Занкова запозна група университетски преподаватели по медийни науки и журналистика с основната цел на проекта: да постави България на международната карта на сравнителните изследвания на медийните системи. Лекторът говори за напредъка в отделните дейности: през първия етап са реализирани 30 интервюта с медийни експерти за отношенията медии – политика и ролята на държавата за развитието на медиите; студенти са направили контент анализ на над 10 вестника и списания в различни периоди за последните 100 години – кодирани са около 1000 публикации с цел изследване на журналистическите и медийни рефлексии за мястото на двете системи в обществото; членовете на екипа са участвали в две международни и две национални конференции и др. Бяха представени накратко ролята на ВТУ в българското висше образование и значението на Велико Търново в българската история.

В дискусията от португалска страна участваха доц. Нелсон Рибейро, Катарина Бърни, Джесика Робъртс и Айседора Атайде, както и Александер Брито, журналист в португалската обществена телевизия RTP, отговорен за мултимедийните й новини.

Португалските учени коментираха положително амбициозните цели на проекта като препоръчаха по възможност в него да бъдат ангажирани по-голям брой изследователи. Доц. Рибейро говори за границите на „трите модела“ на медийни системи на Халин и Манчини в наши дни, когато глобализацията нивелира различията в медийните системи. Той обърна внимание и на променливия характер на някои от основните им параметри като даде пример с политическият паралелизъм, т.е. близостта между пресата и партиите, характерни за средиземноморския модел. В Португалия те са изчезнали или загубили значение след като Революцията на карамфилите от 1974 г. е изпълнила целите си. Днес медийната система на Португалия има подчертано пазарен характер, еволюирала е силно към (нео-) либералния модел. В отговор на въпрос от доц. Инджов беше уточнено, че макар големите медийни корпорации да преследват своите интереси, в Португалия няма медийни олигарси, които да работят в режим на симбиоза с политическите елити – явление, характерно за България.

Медийните изследователи от Католическия университет дадоха две идеи, които могат да бъдат приложени в българския проект. Как дигитализацията влияе върху четирите основни параметъра на моделите на Халин и Манчини: развитие на медийните пазари; политически паралелизъм; журналистическа култура и професионализъм; ролята на държавата. За такъв подход се застъпи Айседора Атайде, която е използвала рамката на Халин и Манчини за своята дисертация, и изследва ролята на португалските медии по време на колониализма. Специфичното минало на тази страна, направила впоследствие преход от авторитаризъм към демокрация - малко преди българската демократична трансформация, позволява интересни паралели между двете страни, вкл. с фокус върху техните медийни системи. Друга идея, родила се в дискусията, е да се изследва как различните форми на журналистика извън традиционните медии въздействат върху политиката, комуникациите и обществото.

Друг акцент в дискусията беше големият авторитет на медиите в Португалия, вкл. на обществените радио и телевизия. Той обяснява до голяма степен защо в страната разпространението на фалшиви новини, вкл. за коронавируса и ваксините, е много по-ограничено в сравнение с България. Доц. Инджов подчерта силно нарасналото значение на социалните медии в България. Той даде пример как ИТН - партията победител на парламентарните избори на 11 юли, ги спечели със сравнително оскъдна комуникация във фейсбук и собствената си слабо гледана телевизия, „бойкотирайки“ трите най-големи телевизии.

В Лисабон д-р Занкова се срещна и с Пауло Фаустино, президент на Международната академична асоциация за управление на медиите, професор в Катедрата по комуникации в Университета в Порто. По време на разговора бяха обсъдени възможности за бъдещо сътрудничество в рамките на българския проект. Преспективите за сътрудничество между Католическия университет на Португалия и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ бяха един от акцентите в разговорите на българските медийни изследователи с доц. Нелсон Рибейро.