Проектът „Медийната система и журналистическата култура в България (Изследване в светлината на трите модела за отношенията медии – политика на Халин и Манчини )“ беше популяризиран във Факултета по информационни науки на Университета Комплутенсе в Мадрид. Проектът се реализира от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ е финансиран от фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06-Н35б6 - 18.12.2019. В края на юни 2021 г. доц. Иво Инджов, ръководител на проекта, и д-р Бисера Занкова (президент на фондация „Медии 21“), член на екипа, бяха на краткосрочен изследователски престой в испанския университет по покана на доц. Димитрина Семова, зам.-декан по научните въпроси във факултета.
Комплутенсе е едно от най-големите висши учебни заведения в Мадрид и в цяла Испания. Основан е през XIII век като училище в Алкала, а през 1919 г. статуята на университета е поставена в столицата Мадрид. Така се увековечава автономността на висшите учебни заведения в Испания след политическите и социални реформи, проведени в страната през същата година.
В рамките на експертни разговори и дискусии доц. Инджов и д-р Занкова запознаха испанските си колеги със замисъла, реализацията и основната цел на проекта. Тя е да постави българската медийна система на географската карта на сравнителните изследвания на световните медийни системи. Изходна точка на проекта са приликите на медийния пейзаж и журналистическата култура в България с медийните системи в средиземноморските страни като се отчитат и съществени различия – резултат от тоталитарното й минало. През 2004 г. Халин и Манчини формулират добилите голяма популярност „три модела“ на отношенията медии – политика: средиземноморски (поляризирано-плуралистичен), северно- централноевропейски (демократично-корпоративен) и северноатлантически (либерален).
В Испания моделите на Халин и Манчини са много по-добре познати, отколкото в България. Доц. Семова, проф. Ана Сеговия (един от първите изследователи, популяризирали „трите модела“ в Испания) и д-р Жоан Педро подчертаха, че медийната система на Испания все още запазва значими характеристики на средиземноморския модел. Той се отличава с висока степен на поляризираност между политическите актьори, респ. свързаните с тях медии, и политически и медиен (външен, между отделните издания) плурализъм. Все още е силен политическият паралелизъм между водещите вестници и съответните партии, а обществената телевизия и радио продължават да бъдат инструментализирани от правителството, което и да е то.
Същевременно през последните десетилетия испанската медийна система еволюира все повече по посока на либералният модел в неолибералната му форма. Така например нараства влиянието на хедж фондовете и други подобни структури върху акционерната собственост на големите тв групи, което поставя под риск бизнес моделите им и води до непрозрачност на медийната собственост.
От решаващо значение за жизнеността на испанската демокрация стават мощните индустриални конгломерати, докато основните политически партии отслабват като последица от териториалната фрагментация в испанската политика и създаването на идеологически вакуум. По този начин както отбелязват различни автори, например Гонсалес, Родригес и Кастромил в своя статия от 2010 г., и както беше обяснено от медийните изследователи от Комплутенсе, политическите партии стават все по-зависим от медиите за популяризиране и защита на своите стратегии. Най-голяма близост до политическите партии демонстрират вестниците. Сравнително нова е пазарната стратегия на влиятелните комерсиални тв групи да диверсифицират политическите си предпочитания в спектъра ляво - дясно чрез политическо „профилиране“ на отделните им канали. Такъв е примерът с „Медиасет“. Част от нея са каналът „Телесинко“, който е с дясна ориентация, и каналът „Куатро“, който е с лява. Те са критични към правителството само когато водещи в дневния ред са теми като преразпределяне на честоти и канали и други подобни, през останалото време преследват икономическите си цели.
Според испанските домакини „трите модела“ са добра концептуална рамка за изследване на медийни системи, но трябва да се държи сметка за критичното им преосмисляне в научно-изследователския дискурс през последните двадесетина години, вкл. от самите им автори. Въпреки че изследват развитието на медийните пазари в исторически и структурен план, Халин и Манчини пренебрегват ролята на политико-икономически фактори като: медийната концентрация, промените във формите на собственост на медиите, пазарната мощ на големите медийни групи, които диктуват дневния ред на правителствата и обществото. Критическата политическа икономия на медиите е популярна в Испания. Нейните методи и инструментариум могат да бъдат използвани за уплътняване на проучванията в рамките на българския проект, отбеляза доц. Инджов.
Проф. Ана Сеговия коментира най-новото международно сравнително изследване на медийните системи - на университета в Мюнхен: Mapping Media Freedom. То обособява осем медийни модела, в които са групирани страните по света. Испания и България са в групата на страните с медиен „клиентелизъм“. Д-р Жоан Педро, който е изследвал задълбочено „пропагандния модел“ на филтриране на медийната информация, а също така е преподавал в Колумбия, препоръча на българските си колеги да се направат паралели между латиноамериканските и българската медийна система в контекста на проблема за „завладените медии“.
По време на експертните разговори бяха разгледани и актуални, често сходни проблеми на журналистиката и медиите в Испания и България, както и предизвикателствата при обучението по журналистиката в днешния дигитализиран свят. Доц. Инджов представи модела на обучение по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Д-р Занкова се срещнаха и с проф. Пилар Кусидо Гонзалес, преподавател по конституционно право и секретар на същия факултет. Тя ръководи мрежа от изследователи по проекта COST на ЕК и подготвянето на проектно предложение на тема изкуствен интелект и управление.
