Конференция на европейските специалисти по медии и журналистика от Централна и Източна Европа CEECOM, Бърно, 29-30 юни 2023 г.

Бисера Занкова

Тази година редовната конференция на преподавателите и учените по медийни науки от региона, която вече се провежда на две години в рамките на ЕКРЕА, eвропейската професионална организация, се състоя в Бърно, Чехия. Университетът „Масарик“ беше домакин на събитието. Участваха предимно млади научни работници, но имаше представители и на доайените като Богуслава Добек-Островска. Тя изнесе емоционална лекция за медийните системи в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и си взе довиждане с колегите в качеството на преподавател поради предстоящото й пенсиониране от Университета във Вроцлав. Предварително обявената тема беше пределно широка и обхващаше всякакви проблеми, които могат да провокират размисли и дискусии - заплахи, рискове и възможности в бързо развиващите се медийни среди в региона.

Два основни проблема се очертаха като особено важни в контекста на бързи промени, военни конфликти и пандемия- изкуствения интелект (ИИ) и човешкото присъствие в медиите.

Каталин Фехер от Университета по публични услуги в Будапеща беше основен докладчик през първия ден и сподели своите оптимистични и не дотам оптимистични мисли относно ИИ и медиатизацията във време на мир и война. От една страна, дебнат опасностите от дехуманизация, фалшиви новини и дълбок фейк, а от друга се налагат използването на алгоритмите в процесите на обработване на огромно количество данни, модернизираните нюзрумове и технологичното обновяване на професиите. ИИ вече има силно присъствие в съвременната журналистика, но води и до нови по-големи отговорности.

Специфичните особености на медийното развитие на страните от ЦИЕ беше тема на един от панелите с българско участие. Д-р Бисера Занкова запозна присъстващите с резултатите от проекта „Медийната система и журналистическата култура в България (Изследване в светлината на трите модела за отношенията медии – политика на Халин и Манчини). Бенифициент по проекта, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Проектът очертава особеностите на българската медийна система в условията на демократичен преход. Като фокус за бъдещи изследвания тя посочи „завладените“ медии и по-специално „завладените“ регулатори. Общото впечатление е, че липсваха доклади, посветени на тенденциите в медийното регулиране.

В същия панел Дина Вожаб и Малгожата Винарска-Бродовска представиха своя анализ относно съвместни публикации между западни учени и изследователи от региона. Оказва се , че има известен прогрес в тази област, но той е главно за научните работници от Централна Европа – Полша и особено Унгария. За България сътрудничеството е инцидентно. Как да се засили колаборацията с учени от развитите страни, как да подходят малките страни, за да забележат приноса им, в каква насока да действат специално малките организации - тези въпроси станаха предмет на финалната дискусия. Изводите - необходими са усилия, общи начинания и активни неформални контакти.

Рисковете и възможностите в развитието на медиите в ЦИЕ бяха илюстрирани с резултатите от проекта Медиаделком и сравняване на последиците от промените в медийните системи като структурно-поведенчески процес в държавите участнички. Тук отново имаше български принос – Надежда Митева от СУ „Св. Климент Охридски“ запозна публиката с рисковете и възможностите при използването на Фейсбук в предизборните дебати. Критичните обрати в пътя на българските медии през 21 в. беше фокусът на другата презентация на Митева. Най-общо тези обрати следват радикалните промени в икономическия, политическия и обществения живот, като това, което прави впечатление, е забавянето на регулативната рамка, а то от своя страна се отразява отрицателно и на скоростта на реформите. Като сравнява правото на достъп до обществена информация в Румъния и Естония след приемането на общия регламент за запазване на личните данни (GDPR) Йоана Авадани стига до извода, че има упадък в упражняването му и в прозрачността и в двете страни независимо от културата на свобода на изразяване и информация, която е по-висока в Естония. Това се дължи на прилагането на закона от администрацията, която чрез практиките си свива неговия обсег.

Темата за благосъстоянието на журналистите се оказа ключова за форума и тук отново българският доклад относно здравето на журналистите и икономическите условия, при които работят в България,на Жана Попова от СУ „Св. Климент Охридски“ се вписа успешно в общата рамка с конкретните национални модели.

Основен докладчик през втория ден на конференцията беше Ленка Уашкова Цезарова от Университета „Масарик», която говори за журналиста като човек в съвременната медийна среда. Отправна точка на нейното изказване беше трагичната история на Рудолф Теснохлидек журналист в “Людове новини” в Бърно (1882 – 1928), чиято психика рухва под натиска на професионални задължения като военен и съдебен кореспондент, емоционалната му ангажираност към бедните и постоянния му личен страх от уволнение. Теснохлидек се самоубива и раненото му сърце остава в градския музей като символ на пълната отдаденост на работата и нейното смазващо емоционално и психическо бреме. Ленка Цезарова започна разговор за индивидуалните измерения на журналистическата професия, за чувствата, вложени в съзнателно изпълнените задължения, за емоциите, които варират от щастие и удовлетвореност до гняв и отчаяние. Стрес факторите върху практикуващите журналисти са огромни днес и сигурността трябва да обхваща както физическото, така и психическото здраве на работещите в медиите. Бяха посочени някои от подходите на академията в тази насока -специално обмисляне на нови креативни начини за отразяване на емоционалните и психически проблеми на журналистите, разговори с журналисти, публикуване и споделяне, сътрудничество и интердисциплинарни изследвания като съвместно начинание на психолози, социални работници и хора на изкуството. Размяната на мнения за хуманното отношение към тази професия беше всъщност другата страна на дебатите относно активното навлизане на технологията на ИИ в нея и риска от дехуманизирането й.

Традиционно конференциите CEECOM обсъждат въпроси, свързани с обществените медии и тяхното въздействие върху публиката. Форумът в Бърно не се отклони от тази рамка. Панелът по темата представи доклади от Германия, Словакия и Полша. Словакия подготвя амбициозен пакет от нови медийни закони, които ще й позволят да приложи бързо Европейския закон за свобода на медиите, когато бъде приет. От 1 юли 2023 г. се променя и финансирането на обществените медии, като се премахва таксата за телевизионен приемник и се въвежда субсидия от 0,15% от БВП, но според експерти това няма да е достатъчно, за да покрие технологичните дългове на общественото радио и телевизия. Друг проблем е управлението, чието реформиране остава като задача номер едно, тъй като генералните директори се избират от парламента след съгласуване между представените политически партии. Очакванията са новите закони в Словакия да подобрят медийната среда и да ограничат т. нар. “предаване на медиите от чужди интереси”. По този начин всички видове медийни източници ще бъдат максимално защитени – за разлика от Полша и Унгария, където политическата намеса е явна характеристика.

Презентацията на Катаржина Конарска, Вроцлавски университет, имаше за цел да представи сравнително изследване на обществените медии в осем държави - прибалтийските страни, Чехия, Словакия,Румъния, Полша и Унгария. Докато в Румъния намесата в работата им е инцидентна, в последните две страни е постоянна и това превръща медийните системи в недемократични. Освен законите, които уреждат обществените медии, авторката е сравнила демократичните индекси, обществените задължения и предлаганите програми. Предстои проучване и на конкретните практики в същите държави. Рафал Клепка, Вроцлавски университет, представи тенденциите в полските обществени медии чрез проследяване на програмата Wiadomosci от 2014 г. до днес. Общественото радио и телевизия се стремят не към утвърждаване на обществени ценности, а към превръщане в национални институции. От стил на представяне, основан на човешки права и принципи, те преминават към пропаганден стил особено преди избори. Докладът на Клара Смейкал беше фокусиран върху доверието и недоверието към обществените медии в Чехия, които са фактически две страни на една и съща монета. Вярност и обективност обуславят доверието в общественото радио и телевизия, което е високо. Чешкото общество оценява обективното представяне на новините и липсата на сензационност, но тези, които са критично настроени към обществените медии, ги обвиняват в пропускане на определено съдържание, свързано с националните интереси. Недоверието се опира на източниците, които се ползват, на организацията на медиите и на разпространението на дезинформация.

В Бърно специален панел обсъди журналистиката по време на Ковид пандемията. Изтъкнато беше, че в Чехия няма формирана научна журналистика, която да обслужва обществото по време на кризи. Тази журналистика би била част от журналистиката на данните, тя би била полезна и когато се отразяват война, ИИ и климатични промени. Този вид журналистика се отличава с ентусиазъм, любопитство и отдаденост. Това е сложна и необикновена журналистика, която се опира на вярата в определени ценности.

Много въпроси провокира презентацията на Мария Хима-Кадакас и Сигне Иваск от Университета в Тарту, Естония относно разработването на рамка за оценка на цифровизирането на нюзрумовете. Общото заключение беше, че технологичното развитие протича по по-приобщаващ начин поради разгръщането на нова организационна култура. Тя се отразява основно в управлението на ресурсите. Придобиването на съвременни цифрови умения обикновено протича като самоподготовка. Сливането на трудовите процеси може да доведе до възникване на нови платформи или до смесена идентичност. Всички тези наблюдения са важни при оценяването на степента на модернизиране и подготвеност на журналистическите екипи.

Поляризацията в медиите, пропагандата и дезинформацията бяха други теми за дебати.

Общото впечатление от конференцията CEECOM 2023 беше, че преобладаваха проблемите на журналистиката и дори на индивидуалния журналист за сметка на институционните въпроси и регулирането. Медийните системи са динамични. Никой не може да предвиди бъдещето.

Своята теория Богуслава Добек-Островска коригира публично с това, че днес нищо не може да се дефинира предварително. Засега сигурна е само несигурността , но изследователите трябва да продължат да анализират процесите.

Благодарни сме на Университета Масарик и на Бърно за съдържателните дискусии, за славянската топлота и за хубавата бира.... До следващата конференция!