Българският медиен модел е хибриден. Той еволюира от средиземноморския към либералния модел, а журналистическата култура е повече поданическа, отколкото гражданска. Това коментира на пресконференция политологът доц. Иво Инджов. Хипотезата е изградена въз основа на изследователски проект „Медийната система и журналистическата култура в България“, по който работи Великотърновският университет с финансиране от фонд „Научни изследвания“. Доцент Иво Инджов е ръководител на проекта. В екипа влизат още ръководителят на катедра „Журналистика и връзки с обществеността“ проф. Илиана Павлова , д-р Бисера Занкова, президент на фондация „Медии 21“, и четирима студенти.
„Основната цел на проекта е да постави българския медиен модел и журналистическата култура като негова съставна част на географската карта на сравнителните изследвания на световните медийни системи. Ще бъдат анализирани отношенията медии – политика, медии – икономика, като се отчитат историческите влияния през периодите от Първата световна война до 1944 г., годините на комунизма до 1989 г. и от 1989- а до днес. Ще изследваме журналистическата култура като фундамент на медийната система и ще формулираме препоръки за конкретни медийни политики, журналистическо обучение и медийна грамотност“, обясни доц. Инджов.
Проучването се опира на описаните през 2004 г. от Халин и Манчини три модела – средиземноморски, либерален и демократично-корпоративен.
„Средиземноморският се характеризира с това, че обществата, политическите системи са поляризирано плуралистични. Има висока степен на политическа конкуренция и сблъсък на политически конфликти. Медиите са тясно свързани с политиката. Журналистическият професионализъм при този модел е доста по-слаб, отколкото при другите два модела. Към средиземноморския модел се причисляват страни като Испания, Италия, Португалия, Гърция, отчасти Франция, където политическият клиентелизъм играе голяма роля и се отразява на отношенията медии – политика“, поясни политологът.
„При либералния модел има доминация на пазарните отношения. Медиите могат да критикуват политиците, но не се заиграват с тях. Те се финансират основно от реклама и други легитимни източници. Нивото на журналистическата култура и професионализъм е високо.
Към демократично-корпоративния модел се отнасят немскоезичните страни и скандинавските. Системата се характеризира с наличието на силни обществени радиа и телевизии“, отбеляза доц. Иво Инджов.
Предстои да се анализират 70 експертни интервюта и над 1300 публикации, планирано е социологическо проучване, което трябва да определи степента на доверие на хората към медиите и журналистическата професия.
